Преустройваме дома по метода Монтесори

„Помогни ми да го направя сам“ – това е един от главните принципи на Монтесори-педагогиката. И е напълно възможно с правилна организация на пространствата у дома да помогнем на детето да бъде по-самостоятелно и, съответно, по-самоуверено.

Някои от вас може би ще попитат: „Толкова ли е важно да променяме домашната обстановка на детето?“ Мария Монтесори е смятала, че това е необходимо. Домът на възрастните, където всичко е устроено за потребностите на големите, не дава на малкото достатъчно възможности да се развива максимално.

Главната цел на промяната е да направи детето независимо от възрастните, доколкото това е възможно. Когато то расте в специално подготвено за това обкръжение, все по-малко и по-малко ще се нуждае от помощ от големите, ще осъзнава своите сили и ще усъвършенства навиците си.

В противен случай стаята най-вероятно ще изглежда така:

Илюстрация: Guliver / iStock

Първа стъпка: Направете дома безопасен

С раждането на бебето в дома настават всевъзможни промени, появяват се нови предмети и първото, което родителите трябва да обмислят, е как всичко да бъде безопасно. Не бива да има кътчета, които да представляват опасност, ако детето може да ги достига.

Как да обезопасите пространствата:

- Всички остри ъгли трябва да бъдат заоблени и уплътнени;

- На прозорците сложете ограничители, така че детето да няма достъп до тях;

- Обезопасете и контактите;

- Махнете всички кабели от пода;

- Поставете битовата химия на недостъпно място;

- Пренаредете и обезопасете всички клатещи се скринчета, масички и шкафове, или поне долните им рафтове.

Илюстрация: Guliver / iStock

Второ: Поставете нещата така, че детето да ги достига само

Седнете на пода и огледайте стаята от гледна точка на детските очи. Къде, например, се намира ключът на лампата? Хлапето трябва да може само да ги достига.

Има ли столче близо до тоалетната и/или мивката? Може ли детето само да вземе кърпа, за да избърше ръцете?

Може ли само да се качи и да слезе на стола край масата за хранене? В този план има лош вариант – столче за хранене. Лош, защото детето е негов „пленник“: седи, докато мама не реши, че може да стане.

Илюстрация: Guliver / iStock

Приемливата алтернатива е масичка и столче с ниски размери, подходящи за детето. И нека то само се грижи за себе си: да постила масичката, да я бърше, да прибира съдовете. Хубаво е, ако в неговата стая винаги има шише с вода и чашка – така винаги може да си сипе и да пие. Шишето трябва да е леко и малко, а чашката – устойчива.

Трета стъпка: Самостоятелността започва от антрето

Представете си как влизате с малкото вкъщи. Има ли за него удобно място, на което да седне, за да се събуе?

Има ли закачалка, подходяща на неговия ръст, на която да си закачи връхната дреха? Или то чака мама да го събуе и съблече, а дрехите и обувките му се прибират на места, до които то не може да достигне?

Илюстрация: Guliver / iStock

Според Мария Монтесори това e ключов аспект от организацията на околната среда за детето, не по-малко важeн от реда на рафта с играчки.

Хубаво е да има голямо огледало, на което детето може да се оглежда в цял ръст, така че винаги да преценява как изглежда.

Четвърта стъпка: Правилна организация на „работното място“

Принципът на достъпността важи и за работното място на детето – мястото, на което му е най-удобно да рисува, играе, лепи, учи…

Масата или бюрото трябва да бъде чисто, в един цвят, без отвличащи картинки, играчки, надписи, парчета от конструктор, парчета пластилин…

Всичко, което е нужно за творчество, може да се подреди в специално чекмедже или на стелаж.

Илюстрация: Guliver / iStock

Не прекалявайте и с книгите – 10-ина издания са достатъчни, можете да ги сменяте периодично – така детето по-лесно ще може да избира, отколкото, ако неговата библиотека е претрупана и неподредена.

Пета стъпка: Накарайте детето да поддържа ред

Вещите в детската стая трябва да са разположени така, че нейният обитател да може сам да си ги взема. Може да ги разпределите по чекмеджетата, или да направите рафтове с разделители.

Неговите дрехи не бива да са прекалено много, за да бъде улеснено в избора. Сортирайте ги така, че то винаги да знае къде са му блузките, къде – панталоните, бельото… Най-добре е да ги сортирате и прибирате заедно. Понякога това не е лесно и винаги има вероятност чорапи да попаднат при тениските и между пижамките, но можете да помогнете за подредбата.

Илюстрация: Guliver / iStock

Защо е толкова важно детето да е напълно самостоятелно за обличането и събличането? Давайки му в ръцете тази автономност, му подаряваме много важно усещане – за увереност в себе си.

По материали на deti.mail.ru